8
От желанието да умра до желанието да се излекувам
Разбрах нещо много важно:
когато имах самоубийствени мисли, всъщност не исках да умра — исках да се излекувам.
Промяната на начина, по който гледах на нещата, промени всичко.
Мислите за самоубийство никога не решиха проблемите ми — те просто ме държаха в болката.
Но когато промених перспективата си, започнах да виждам истинската си мисия.
Осъзнах, че това, което наистина исках, беше да излекувам дълбоката, мъчителна болка, която носех в себе си.
След като разбрах това, най-накрая имах цел — да се уча за изцелението и да лекувам самата болка.
Бях в огромно страдание, затова трябваше да положа много усилия — но това ми даде посока.
🕊️ Научих се да лекувам собствените си емоции
Започнах да уча как да лекувам собствените си емоции.
Лекарите наричат това „емоционална регулация" — умения, които ти помагат да преминеш през болезнените чувства и да достигнеш състояние на спокойствие и благополучие.
Научих се да спирам да подхранвам негативни мисли и обобщения като:
„Животът ми никога не се получава",
„Никога няма да имам нищо",
или „Не мога да оцелея."
Вместо това започнах да забелязвам кога мисленето ми става негативно и да практикувам по-реалистични и надеждни мисли, като:
„Животът ми още не се е подредил, но може да се промени."
„Може би сега нямам много, но мога да изградя повече."
„Мога да оцелея."
💫 Мислене, което лекува
Работих и върху това да намаля натрапчивите мисли за връзки (доколкото можех).
Упражнявах начини на мислене, които подпомагат изцелението ми.
Слушах истории на хора, които са преодолели своите страдания —
понякога дори без да осъзнавам, че това ми помага.
🌿 Новият избор на мисъл
Сега, вместо да мисля „Искам да умра",
мисля „Искам да излекувам тази болка."
Първата мисъл не те движи напред —
втората ти дава цел.
А когато имаш цел, можеш да я споделиш с терапевта си,
да поговориш с приятели,
или сам да проучиш как се лекува болката.
Bạn đang đọc truyện trên: ZingTruyen.Xyz